Време на действие – месец юли, 2009. Цел – намиране на приятно място за отсядане при гостуване в България, по конкретно– в родния ми град. Място на действието– въпросния хотел- легенда в Русе, предлагащ страхотна гледка към река Дунав, на която изпитвах неистова нужда да се насладя.

Идилията започна след като направих онлайн резервация в сайта на хотела, изявявайки желание за двойна стая в която щяхме да бъдем двама възрастни и малко дете. Започнах да си представям спокойните русенски нощи, гледайки реката през прозореца на уютна , модерно обзаведена ( поне цената говореше за това ) стая, под хладния дъх на климатика. Ех, мечти! Студеният душ ме поля още с получаването на любезен отговор на имейла.
Незнайно защо, без изтъкване на причини, бяха резервирали „стандЗартен„ апартамент на мое име, като разликата в цената му с тази на двойната стая беше значителна. Замълчах, по принцип не обичам да се разправям. Погледнах снимките на апартаментите в сайта – изглеждаха добре. Така и не разбрах в каква класификация попада нашия и колко му е цената, защото в обявените на страницата такова чудо „стандартен”апартамент, нямаше.

Дойде време да се настаним в хотела. Затаих дъх, опитвайки се да мисля позитивно. Още при регистрацията, когато попитах защо вместо в двойна стая са ни настанили в апартамент по тяхна инициатива и без обяснение, получих безумен, но мил отговор : „ В двойна стая не можем да настаним и детето”. ???? По принцип винаги се слага допълнително легло, още повече, че човек си плаща за това, но спрях с риторичните въпроси. Помислих си, че в апартамента може би ще е по- добре и по- просторно. Но мита беше развенчан още по пътя към стаята. Мъждукащи стари неонови лампи показваха пътя из катакомбата, наречена коридор.

Възхитих се от вида на ключалката! По- голяма сигурност не съм очаквала – здрава, масивна, неразбиваема! Абсолютна защита за нас и нашите вещи! Codkey ряпа да яде!

И така : „Сезам, отвори се!” Това не си представях и в най – смелите си мечти. Огромна площ, разделена на две с междинна стена. Едната част предназначена за спалня, другата за хол, дневна и спалня на малкия – взети заедно. Миниатюрен спрямо размерите на стаята климатик весело поддържаше температура от 16 градуса само около самия себе си. Навън термометъра показваше 41.

Комфортно диванче, с приблизителна възраст 30- тина години. Моето дете имаше шанса да спи на него. Това всъщност беше така нареченото „допълнително легло”.

По средата огромно бюро в окаяно състояние, телефон и единственото липсващо звено в цялата идилия- портрет на Ленин, чичко Димитров или Тато.

Скритите тайни на соц- бюрото – ако можеше да говори..... Колко ли доклади са били дописвани там в тъмните времена преди Промяната??? А и много други неща, за които историята мълчи

До бюрото– стол, масивен, с облегалки – да ти се прииска да се отпуснеш, но не и преди да сключиш застраховка „Злополука”.

Продължих с любопитство да разглеждам, очаквайки още чудеса. Зад стеничката, разделяща стаята се разкри гледката на романтична спалня. Малка , кръгла табуретка ( веднага намерих положителното – без остри ръбове, съобразена с принципите на фън шуи).

Погледнах нататък- Хладилник „ЗИЛ” – здрав , изпитал не една житейска буря, малко поразбит, но затова пък зареден с мини бар.

Камера със сталактити. Интересно кой и как ги чисти от там?

Чудех се да се смея ли, или да се ядосвам. Да се оплача ли, или да бъда над нещата. Какво щеше да се промени? Последното, което исках да видя бе банята. Нищо ново „под слънцето”.
Казват, че всичко хубаво на този свят е синьо. Да, ама "много хубаво не е на хубаво”, си спомних старата поговорка.

Малко ръжда, която ако не вдигнеш глава, може дори на не забележиш сред тази синя феерия

Канализация от отминала епоха. Явно е била качествена и още се държи ( има- няма 20 години)

Нека не продължавам- не искам да ставам досадна. Тук трябва да следват заключителни слова за видяното. Ама нямам думи! Освен всичко, се изумих и от закуската, чиято листа – варианти 1,2 ,3 ,4 ,5 и 6 – без право на друг избор, по мои хипотези не е променяна от създаването на хотела. Поднесена под зоркия поглед на леличка – сервитьорка, която остана леко разочарована защо оставихме филиите си с хляб, та се опита да ни ги предложи няколко пъти, за да не останем гладни.
Е, за чужденците е съвсем различно – шведска маса както подобава, на която ако си късметлия, може и да се вредиш, стига да са там в деня на твоето гостуване. Иначе- няма! 6 варианта –яйца, сирене и, кашкавал и кисело мляко, поднесени по различен начин. И специално изграден и обновен етаж, в който наистина си струва да отседнеш. Да, ама ние сме си българи. И понеже гледам винаги от добрата страна на нещата - от прозореца наистина имах невероятна гледка: