В забързаното си ежедневие не трябва да забравяме и лятната си почивка. Ако е омръзнало на хората застроеното Черноморие претъпкано с чужденци или непоносимата жега в нашите страни "съседки", то най-добрият вариант е планината. Чистият въздух, зеленината, студените реки и езера са предпоставка за релаксация.

Подгответе си удобни обувки и покуряването на върховете е безпроблемно. Дори без пренощуване в някой заслон или хижа разходката не би била излишна. Само на 2 часа път от Алпийският лагер Мальовица се намира Йончевото езеро. Разположено е в Мальовишкия дял на Северозападна Рила на 2103 м надморска височина под връх Попова капа. Това е едно от малкото езера в района, където все още има растителност, оградено е с поляни с алпийска трева и клек, дълго е 200 и широко 180 м, а средната му дълбочина е 4 метра.

Моят маршрут вклщчваше и преспиване. За голямо съжаление заслоните не са в много добро състояние и е добре да се носи спален чувал, ако сте намислили да пренощувате. На 1 час и 30 мин., следвайки зелената маркировка ще излезете на Заслон страшното езеро. Намира се на северния бряг на Страшното езеро. Представлява едноетажна каменна
постройка с капацитет 16 места външни санитарни възли. Не е водоснабден и електрифициран, отоплението е с печки на твърдо гориво.

Страшното езеро е едно от най-внушителните езера в Рила планина за мен. Сутрин преди изгрев слънце, ако погледнете към езерото няма да видите вода, а черна дупка. Казват, че при бури светкавиците падат във водата.

След почивка на Страшнотто езеро се придвижихме към заслон Кобилино Бранище.

Пътят е много приятен и се стига за 2 часа от Страшното езеро до Кобилино бранище.

Ако мислите да оставате в планината си вземете дебели дрехи, защото температурата на въздуха пада под 10 градуса след 20:00 часа. дори през летният сезон.

Сутринта тругнахме рано за към нашата следваща дестинация-Рилският манастир(най-големият манасир на Балканският полуостров), преминавайки през Сухото езеро. Макар и наречено Сухо, езерото не пресъхва през лятото или поне не цялото. Разположено е на 2 045 метра надморска височина на циркусен праг. Дълго е 175 метра, широко 125 метра, а водната му повърхност е с площ 21,9 декара.

Преходът от заслон Кобилино бранище до Редин от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО-Рилският манасир е 4 часа.
В 15:00 часът има маршрутка директно за гр. София.
В 17:00 часът има друга маршрутка, която е с прекачване в гр. Дупница.
Но най-сигурният транспорт си остава личният автомобил.