Въпреки умората, която чувствах, за миг не спрях да се наслаждавам на природата. Особено красиво е в момента - октомври, когато есента настъпва и всичко започва да шаренее. Възхитих се на тази гледка, оголено самотно дърво, което някак си се вписваше по своему в пейзажа.

Наслаждавайки се на природата, реших да запаметя всеки един красив момент по пътя. За пръв път виждах такова цвете, дори не знам как се нарича, но ме привлече и веднага насочих обектива си, за да го заснема.

Снимайки цветето, погледнах малко настрани и видях ето тази срамежлива костенурка. Чаках да си покаже главата, но тя така и не пожела да го стори.

Изходният пункт бе с. Струма. Оттук тръгнахме нагоре. Преди да започнем изкачването ми направи впечатление ето тази картина - майка с дете, хванати за ръка. Казах си "защо не запаметя този великолепен момент".

Явно днес се бях отдала на носталгията по дома и близките. Този път улових момент, в който майка - прасе, храни своите малки.

Нагоре по пътя се разкри страхотна гледка, която нямаше начин да не запаметя. Бяхме изминали голямо разстояние в търсене на археологически обекти.

Не можах да не се изкушя да снимам и това красиво цвете на връщане. С толкова красоти се сблъсках и през този ден, грехота ако не бях ги заснела.

В края на нашето пътешествие пред очите ни се разкри гледка, която нарекохме "гранд каньон", понеже ерозионните процеси са преобразили по такъв красив начин това кътче, че то да заприлича на каньон. Точно на това плато регистрирахме поредния си археологически обект.

В края на приключението посетихме отново с. Лебница, където по уличките на селото видях една отрудена баба да носи клони, пристъпвайки с бастуна си по баира.

Това се нарича опознай родината си, за да я обикнеш. С толкова красиви моменти се сблъсках през тези дни, за които най-вече се радвам, че имах възможността да ги запаметя. Наистина едно такова пътуване те прави богат човек.