|
|
 | |
Сега с радост ще опиша миналогодишното ходене на палатка.
...Те бяха три но аз ще концентрирам вниманието си само на едното :)
Стягаме раниците и с хъс и гордост тръгваме към заветната цел, намираща се на 40-50 км. от София, някъде из каньоните на Искарското дефиле. По принцип има възможност да се отиде с кола, но това напълно щеше да убие тръпката от приятното пътуване и добрите възможности, които може да ни предложи "Железният кон" (влак).
Възможността да се насладим на прекрасните гледки...
Китните селца...
...Лакатушещият Искър, между зелените и цветни хълмове.
...Да се наслаждаваме на нацвъкалите като врабчета, къщички.
Преминава се през няколко малки гарички, разположени по пътя ни: Бов, Своге и на другите не им помня много имената.
Забелязва се, че времето не е особено хубаво, даже бих казал хладно, но нервите не ни издържаха, от застоя и трупаната ненавист през зимата. Просто се решихме и тръгнахме, с надежда че може да се стопли.
Продължавайки да си криволичим по релсите, движещи се непрестанно по край реката и минаващи през 2-3 тунела. Му се видя края и след поредният завой стигнахме Гара Лакатник. Казвам гара защото селото е на няколко километра на вътре в планината и няма излаз до реката.
Слязохме си ние на малката гаричка, поехме дълбоко от чистият въздух, недишан поне 7-8 месеца до сега. Веднага се усети разликата. Блаженството от природата и аромата на разцъфнали цветя и дървета, допълнително допринасяше за доброто настроение и хубавите мисли от, предстоящият ни лагер, който планирахме.
Тук се минава по един въжен мост над Искър...Сигурно се чудите защо няма хора и лица по снимките, просто желая да запазя личното пространство, най много да покажа някъде себе си :)
Вървейки към мястото за лагера, наблюдаваме много красиви скални образования. Може да ти се схване врата от гледане на горе, и на ляво, и на дясно, и пак може да се истърве нещо важно.
Тук се отклоняваме от шосето и тръгваме по една от хилядите малкирекички, издъбали този впечатляващ каньон и се вливат в Искър.
Срещата се доста пещери и подобни образования по пътя, скалите са като швейцарско сирене в този район.
А ние именно по поречието на този поток възнамеряваме да се установим за вечерта.
Запалихме огъня още рано-рано, защото бяхме прегладнели и трябваше да си опечем филийки и някакво месце..
Настанихме се под тази гигантска козирка, където има завет и щеше да ни предпази от евентуален дъжд.
Това е една скала на име "Иглата", която е разположена поне на 200-300 метра височина, изкусно изваяна от природата. Гледката от горе е невероятна..
На свечеряване отново напалихме огъня и се насладихме на красивата нощ съвместно с ботилки алкохол и сочно месо, грижливо изпечено.
Повече подробности няма да има. Просто се насладете на красивото местенце.
|
|
|
Add photo